Служба по трудова медицина Медик Консултинг ООД

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЗАСТРАХОВАНЕ ЗА РИСКА "ТРУДОВА ЗЛОПОЛУКА" 

           Задължителното застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" е уредено в Закона за здравословни и безопасни условия на труд (чл. 52) и в Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска "трудова злополука" (приета с ПМС № 24 от 2006 г., обн. ДВ, бр. 15 от 2006 г., изм. и доп. бр. 68 от 2006 г., изм. бр. 46 от 2007 г.). Законът задължава работодателите да застраховат за своя сметка работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им. Условията и редът, при които се осъществява застраховането се определят от Министерския съвет, като задължително се отчитат икономическата дейност, към която принадлежи предприятието и средното ниво на трудов травматизъм за страната.

           Предприятията, в които работниците и служителите подлежат на задължително застраховане за риска "трудова злополука", се определят въз основа на среден коефициент на трудов травматизъм, утвърден от министъра на труда и социалната политика, средно за страната и по икономически дейности. Работодателите нямат задължение да изчисляват коефициента на трудов травматизъм за своето предприятие,но тяхно обаче е задължението да проверят дали предприятието, с принадлежността си към определена икономическа дейност, попада в някоя от икономическите дейности, включени в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм.
 
            Работниците и служителите, които подлежат на задължително застраховане са тези, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм равен или по-висок от средния за страната. Определянето им по работни места и длъжности се извършва с писмена заповед на работодателя, като се отчитат резултатите от оценката на риска. С оглед ангажиране на повече лица с функции по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието и създаване на условия за прозрачност и справедливост при определяне на работниците и служителите, които ще бъдат застраховани, преди издаването на заповедта работодателят трябва да проведе консултации със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд в предприятието.
            При доказана необходимост, съгласно оценката на риска или реализирания риск (допусната трудова злополука или инцидент, който би могъл да доведе до трудова злополука), могат да се определят и други работници и служители (извън определените в заповедта), които да бъдат застраховани за риска "трудова злополука". Важно е да се отбележи, че тази възможност може да се реализира само, когато икономическата дейност, към която принадлежи предприятието, е включена в Заповедта на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициента на трудов травматизъм, или когато в предприятието има подписан колективен трудов договор, в който е договорено за кои работни места и дейности в предприятието работещите ще бъдат допълнително включени в кръга на застрахованите лица. В тези случаи, разходите за застраховане на допълнително определените работници и служители са за сметка на работодателя и се считат за разход за дейността на предприятието.
            Наредбата допуска и изключения от установения ред за работници и служители, които са застраховани на друго основание (изискване на друг нормативен акт), за риска "злополука". В тази връзка са посочени и военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, служителите от Министерството на вътрешните работи и служителите от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, които извършват дейности по защитата на населението при бедствия и аварии.

Задължителната застраховка "трудова злополука" покрива следните рискове:
•смърт на застрахованото лице, в резултат на трудова злополука;
•трайно намалена работоспособност, в резултат на трудова злополука;
•временна неработоспособност, в резултат на трудова злополука.

             Временната неработоспособност и степента на трайно намалената работоспособност за всеки отделен случай при трудова злополука се удостоверяват съответно с болнични листове и експертни решения, издадени от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността. 
             При временна неработоспособност, вследствие на трудова злополука, компетентният орган на медицинската експертиза на работоспособността е Лекарската консултативна комисия към съответното лечебно заведение. 
             Съгласно Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, единствените органи, които могат да се произнасят по медицинската експертиза на работоспособността, в случаите на трайно намалена работоспособност, са Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) - при обжалване решенията на ТЕЛК. Процентът на трайно намалена работоспособност се определя от съответния компетентен орган в 3-месечен срок от постъпване на необходимите документи при него. 
             При сключване на договор за застраховката "трудова злополука" работодателят и застрахователят трябва задължително да определят застрахователната сума за всеки един от работниците и служителите, които са включени в договора. Застрахователната сума се определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на застраховката, като минималният й размер не може да бъде по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. 
             На основата на определения размер на застрахователната сума застрахователите изплащат обезщетение, както следва:
• при смърт на застраховано лице - в размер на застрахователната сума за съответния работник или служител, определена при сключване на застрахователния договор, но не по-малък от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на работника или служителя;
• при трайно намалена работоспособност - процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността;
• при временна неработоспособност - процент от месечната брутна работна заплата на работника или служителя, при която е сключена застраховката, за всеки започнат месец временна неработоспособност, в зависимост от продължителността на загубената работоспособност:

- над 10 до 30 календарни дни включително - 3 на сто;
- над 30 до 60 календарни дни включително - 5 на сто;
- над 60 до 120 календарни дни включително - 7 на сто;
- над 121 календарни дни - 10 на сто.

             При временна неработоспособност на работник или служител с определена продължителност, която обхваща последователни месеци, се изплаща обезщетение в дължимия размер за всеки от месеците.
             Когато застрахованото лице е имало определен процент трайно намалена работоспособност преди настъпване на трудовата злополука, този процент не се отчита при определяне процента на трайно намалената работоспособност, вследствие на злополуката. В този случай застрахователят изплаща обезщетение в процент от застрахователната сума за съответния работник или служител, равен на процента трайно намалена работоспособност на работника или служителя, вследствие на последната трудова злополука. Ето защо е необходимо при сключване на застрахователния договор работодателят и застрахователят да имат достоверна информация за степента на работоспособност на всеки от работниците и служителите, които ще бъдат застраховани.
            В случай на изплатено обезщетение за временна неработоспособност, вследствие на трудова злополука и последваща трайно намалена работоспособност на застрахованото лице до една година от датата на злополуката, дължимото застрахователно обезщетение или сумата за трайно намалената работоспособност се намалява с размера на изплатеното обезщетение за временно намалена работоспособност.
            Когато е изплатено обезщетение за временна неработоспособност и/или трайно намалена работоспособност, вследствие на трудова злополука и последваща смърт на застрахованото лице до една година от датата на злополуката, дължимото застрахователно обезщетение или сумата за смърт се намалява с размера на изплатените обезщетения.
            Дължимото застрахователно обезщетение или дължимата сума се изплаща на застрахованото лице, а в случаите на смърт на законните му наследници.
За изплащане на застрахователната сума или застрахователното обезщетение работодателят трябва да представи на застрахователя следните документи:
•писмено искане;
•копие от застрахователния договор;
•препис от акта за смърт и удостоверение за наследници;
•копие от документите за временна неработоспособност или за трайно намалена работоспособност (болничен лист, експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК и др.);
•разпореждане на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за приемане на злополуката за трудова;
•други документи, имащи значение за определяне на застрахователната сума или обезщетение.

            Застрахователят трябва да изплати на работниците и служителите, или на техните наследници, дължимите застрахователни обезщетения или сума по задължителната застраховка "трудова злополука" в 15-дневен срок след представянето на всички, посочени в договора документи.
Работник или служител, който след реализиране на риска, прекрати трудовите или служебните си правоотношения с работодателя може да получи увеличения размер на обезщетението при доказана, от съответния орган по медицинската експертиза на работоспособността, промяна в неговата работоспособност.
           При смърт на застрахования работник или служител, причинена вследствие на трудовата злополука, законните наследници трябва да предоставят на работодателя препис от акта за смърт и удостоверение за наследници.
           Когато застрахованото лице, съответно неговите наследници не са навършили пълнолетие или са поставени под запрещение, застрахователното обезщетение се внася на тяхно име в търговска банка, получила разрешение от Българската народна банка за извършване на банкова дейност. В тези случаи застрахователят е длъжен да уведоми писмено застрахованото лице или неговите наследници.
Правата на страните по договора за задължителната застраховка "трудова злополука" се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на застрахователното събитие. Това означава, че всяка от страните по договора - застрахованият работник или служител, или неговите наследници, работодателят и застрахователят, могат да предявяват претенции до пет години от датата на настъпване на застрахователното събитие - трудова злополука, довела до смърт на застрахованото лице, до трайно намалена работоспособност или до временна неработоспособност.
           При сключване на договор по задължителната застраховка "трудова злополука" работодателят и застрахователят определят размера на застрахователната премия. Това е сумата, която работодателят трябва да заплати на застрахователя по договора за застраховане. Размерът на застрахователната премия трябва да бъде такъв, че да съответства на риска и условията на труд в предприятията. Застрахователната премия е годишна или месечна в зависимост от срока на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Плащането й може да бъде разсрочвано на месечни, тримесечни или шестмесечни вноски, както и на други периоди, договорени между страните по договора. Когато работодателят през предходната година или за по-дълъг период няма реализирана трудова злополука, спазва изискванията на нормативните актове за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и има утвърдена, и ресурсно осигурена програма за превенция и контрол на професионалните рискове, то той може да договори със застрахователя по-малък размер на застрахователната премия. 
           Договорът за задължителната застраховка "трудова злополука" се сключва от работодателя и застрахователя, или от упълномощени от тях лица за всяка календарна година. 
Срокът на договора не може да бъде по-дълъг от 12 месеца и по-кратък от един месец, като се сключва само със застрахователи, които притежават разрешение за извършване на дейност по т. 1 от Раздел II на Приложение № 1 към Кодекса за застраховане, т.е. "злополука (включително производствени злополуки и професионални заболявания)".

           Максималният срок на договора се ограничава до една календарна година с оглед на това, че министърът на труда и социалната политика ежегодно определя коефициента на трудов травматизъм (Ктт), който се прилага през следващата календарна година. Коефициентът на трудов травматизъм се определя на базата на статистическа информация за трудовите злополуки по икономически дейности за 3-годишен период, предхождащ годината, в която се правят изчисленията. Информацията съдържа окончателни данни за всяка календарна година от информационната система за трудовите злополуки на НОИ. Целта е да се избегнат случайни промени в статистическите данни и да се отчете тенденцията на трудовия травматизъм - общо за страната и по икономически дейности.


Текста на заповедта може да изтеглите от тук:

Заповед № РД-01-681 от 12 октомври 2016 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2017 г.

Заповед № РД-01-898 от 9 ноември 2015 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2016 г.

ЗАПОВЕД № РД-01-702 от 3.10.2014 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2015 г.